4. Анализ и оценка на политиката за използване на ценността

В рамките на ПОУ е извършен детайлен анализ на използването на ценността чрез различните градски функционални системи. „Старинен град Несебър” е исторически град с динамични жизнени функции, запазващо се постоянно население и нарастващ туристическия поток. Поради това е важно да се установи каква е ефективността на градските функционални системи и дали те влизат в противоречие с извънредната универсална стойност на ценността. В това отношение може да бъде направена следната позитивна оценка:

• Обитаването запазва своята водеща роля в територията на ценността и гарантира нейната жизненост.
• За да се преодолеят проблемите, породени от търговията и общественото обслужване, община Несебър е възложила, обвързано с ПОУ, изработване на схеми-концепции за преместваеми търговски обекти и рекламно-информационни елементи – схемите могат да послужат като база за приемането на конкретни правила в тази област.
• В града съществува добре развита социална инфраструктура в сферата на културата и образованието, с ключова роля на музейната мрежа.
• Комуникационно-транспортната система осигурява достъпността и обслужването на територията, запазвайки посочената приемственост на традиционните улични направления и пространства. Пешеходното движение е осигурено с добре развита мрежа от пешеходни трасета, към които е добавена новата панорамна алея, както и със сезонна организация на движението, ограничаваща автомобилния достъп до ценността;
• Градът има развити, макар и в известна степен амортизирани инфраструктурни мрежи за водоснабдяване, канализация, електроснабдяване и телекомуникация;

В същото време, сегашното функционално използване на територията създава следните по-сериозни проблеми:

• Проблемите с функцията „обитаване” в традиционната жилищна тъкан се дължат на твърдите режими, които ограничават изменението на средата, при пълна липса на компенсиращи стимули. Те влизат в трудно преодолимо противоречие с естествения стремеж на местното население към по-висок жилищен стандарт и особено – с търсената от някои собственици максимална икономическа ефективност от използването на жилищата им за туристически функции. Резултат от това противоречие е относително ниският жилищен стандарт и посочените нарушения в градската тъкан, застрашаващи извънредната универсална стойност на ценността.
• Достигната е прекомерна концентрация на функции в крехката историческа тъкан на ценността – пресищане с търговия, места за хранене, паркинги, транспорт и др. Съществува тенденция към струпване на тези функции в Старинния град и определена неохота за тяхното пренасочване към Новия град (чрез изграждането на буферни паркинги, вторични търговски центрове и др.). Резултатът е посоченото сезонно компрометиране на публичните пространства и на средата около ценните археологически обекти, църкви и образци на народната архитектура, което има негативно въздействие върху извънредната универсална стойност.
• Негативно е влиянието и на преобладаващите характеристики на функциите: банална търговия с ниско качество на предлаганите стоки и услуги¹, еднотипно хотелско обслужване, недостатъчна връзка със специфичните местни занаяти, производства и традиции. Констатира се постепенно западане на някои традиционни форми на труд: изчезва винопроизводството, замира риболовът и други форми на нематериалното наследство на ценността. Като предпочитана дейност се налага рентиерството – отдаване под наем на пространства за различни сезонни туристически дейности. При тези условия се ограничават възможностите за използване на културно-туристическия потенциал на ценността като ресурс за постигане на високо качество на живот, уникална атмосфера и функции, специфични за Старинния град. Силното комерсиализиране и банализиране на функциите не съответства на историческата представа за града като духовно и книжовно средище, център на християнската култура.
• Въпреки въведената организация на движението, констатират се чести нарушения на ограничението на автомобилния достъп и паркирането в границите на Старинния град. Това компрометира условията за социализация на ценностите, влошава качеството на средата, причинява дискомфорт за пребиваващите и създава негативен имидж на управлението. На Общественото обсъждане населението постави остро въпроса за налагане на строги ограничения и за ефикасен контрол.

Общата оценка на градските функционални системи, обвързана с различните степени на значимост на отделните зони от територията и ареала на Старинния град Несебър, показва кои от съществуващите в тези зони функции са съвместими и кои – несъвместими с извънредната универсална стойност на ценността. От тази гледна точка могат да се обособят пет основни групи зони и обекти (показани на СХЕМА № 6: Оценка на функционалната структура):

Схема 6: Старинен град Несебър – оценка на функционалната структура

• зони и обекти със съвместими функции и ефективно използване – рибарският пристан (южното пристанище); откритият театър; църквите „Св. Стефан” и „Св. Спас” и др.;
• зони и обекти със съвместими функции, но неадекватно използване – голяма част от публичните пространства;
• зони и обекти с традиционни търговски функции, които са съвместими, но неадекватно организирани – търговските функции по протежение на главните градски артерии и прилежащите им улички;
• зони и обекти с неефективно използване (с почти изгубени функции или без функции) – основно територии по периферията на полуострова, в югоизточната и южната му части;
• зони и обекти с несъвместими функции и конфликтно използване – градски пространства около Старата Митрополия и малкия източен площад; пространствата около някои от църквите (заети от търговия и обществено обслужване); крайбрежните територии по северния и южния бряг; застроените части на материка.

Общата констатация е, че на полуострова са концентрирани прекалено много функции, чийто брой непрекъснато расте. Крехката структура на ценността не е приспособена да ги поеме и неизбежно се нарушава. При липсата на ясни правила, към Несебър през годините са се насочвали икономически интереси за все по-голямо насищане с различни функции. Ярък пример за това е намерението да бъде изграден делфинариум на северния бряг, под църквата „Св. Богородица Елеуса” – ако то не е било отклонено от кмета на Несебър, е щяло да има необратими последици за ценността.