Оценките на наблюдаващите международни организации се съдържат в: решенията на 34-та сесия (2010) и 35-та сесия (2011) на КСН и в доклада на мисията за реактивен мониторинг на Центъра за Световно наследство към ЮНЕСКО и ИКОМОС (2010).
Общата позитивна оценка на КСН и на Мисията е, че „въпреки идентифицираните различни проблеми, стойностите, заради които ценността е вписана в Списъка на Световното наследство, в голяма степен са запазени”.
Заедно с това, констатацията на 34-та сесия на КСН за „идентифицираните проблеми” е обезпокоителна. Комитетът изразява своята „дълбока загриженост” за общото състояние на опазването на ценността и по-специално – за „тежките изменения, дължащи се на неприемливо развитие на градската тъкан, които са заплаха за универсалната стойност, целостта и автентичността на ценността.” Той препоръчва „незабавни мерки” за „мониторинг и изследване на градската тъкан”. 35-та сесия обръща внимание, че на територията на ценността съществуват както „незаконни”, така и „неподходящи” (да се разбира – законни, но нехармонични) строежи, които трябва се „преместят или разрушат”.
КСН посочва следните причини за сегашното състояние на ценността, произтичащи от прилаганата политика и качеството на нейните инструменти:
- 35-та сесия изтъква необходимостта от „политика и законодателни мерки за подобряване на защитата на ценността”. Като негативен факт се посочва липсата на „режими за защита на буферната зона и крайбрежните зони”, както и на правила за „подвижните инсталации, съставните части на градската инфраструктура, рекламите и временната търговска дейност”.
- 35-та сесия и Мисията изтъкват като сериозен недостатък липсата на „интегрирана мултиинституционална туристическа стратегия”. Отбелязва се липсата на „правила за туристическата дейност” и на координация между туристическа и устройствена дейности.
- 35-та сесия и Мисията констатират, че съществуват „устройствени мерки с негативни последици върху ценността”, които са застрашили нейната извънредна универсална стойност. Установява се липсата на оперативни урбанистични планове, „стриктно регламентиращи строителството” в територията.
- Констатира се „забавяне в приложението на скорошните подобрения в законодателството, поради липса на документи за тяхното приложение, регламенти и директиви, без които съществуващите норми остават неприложими и не могат да решат проблемите на управлението, опазването и градското планиране”. Подчертава се, че въпреки установения напредък, всичко е все още на ниво на проекти, без реализации, следователно липсват по-значителни реални действия.
- Като особено съществен пропуск се оценява липсата на три ключови инструмента за управление: План за управление, Устройствен план и Генерален консервационен план на ценността. 35-та сесия изтъква липсата на реални ангажименти на държавата за подобряване на мерките за опазване. Резултатът от това е липса на „цялостна стратегия за управление”, на „институционална рамка за всички партньори, включени в управлението” и на ефективни „механизми за контрол”. Оценява се, че състоянието на ценността е резултат от недостатъчен мониторинг, „който бди, за да прекрати или предотврати всяка заплаха в ценността”.
В заключение, КСН подчертава, че при повторно констатиране на горните проблеми и ако за разрешаването им „властите не вземат необходимите мерки с цялата им спешност”, ще бъдат създадени заплахи за извънредната универсална стойност на ценността. Посочва се, „при липса на чувствителен прогрес, възможността за вписване на ценността в „Списъка на Световното наследство в опасност”. Основанията за това, описани в § 179 (b) на Наръчника, биха били: „несъстоятелност на политиката за опазване; заплаха по причина на проекти за устройство на територията; заплаха по причина на урбанистични планове”.