Оценката на устройствената дейност и политика е извършена в резултат от детайлен мониторинг, в рамките на който е обработен огромен обем от информация: данни за устройствени планове, частични изменения и пр., коректно предоставени от Община Несебър, както и множество преписки, намиращи се в архива на НИНКН. В резултат могат да бъдат изтъкнати следните позитивни страни на актуалната устройствена политика в разглежданата територия:
Схема 7: Старинен град Несебър – действащ застроителен и регулацонен план (1981)
- Съществува легитимен (макар и твърде остарял – от 1981) застроителен и регулационен план на Старинния град Несебър, съобразен в голяма степен със стойностите на ценността (СХЕМА № 7: Действащ застроителен и регулационен план на Старинния град Несебър). В ход е изработването на Общ устройствен план на община Несебър.
- Общината е със съзнание за негативните последици от досегашната устройствена политика и през последните години създава условия за тяхното ограничаване. 35-та Сесия на Комитета за Световно наследство констатира, че са взети мерки за спиране на строителни разрешения в ценността и в нейната охранителна зона до процедиране на режимите за защита.
Заедно с това анализът на устройствената дейност и политика изявява следните проблеми в тази област:
- Не се прилагат методите и принципите на интегрираната консервация, която изисква опазването на културното наследство да бъде взето предвид във „всички етапи” на устройствената дейност.
- Устройствените планове и особено – множеството им частични изменения – много често не са съобразени с режимите (граници и предписания) за опазване на ценността и на нейната охранителна зона. В редица случаи са провеждани устройствени дейности, несъгласувани по реда на Закона.
- Липсва единство в системата от устройствени планове на различни нива, засягащи ценността. Териториално-устройственият план на община Несебър (1998) не създава основа за провеждане на политика за устройство и опазване, съобразена със статута на ценността. Заданието за Общия устройствен план на Общината не е съгласувано с Министерството на културата, а самият план (предварителен проект) не отчита в достатъчна степен статута и извънредната универсална стойност на ценността. Плановете не отчитат необходимостта определени функции (например паркиране) да се изнесат от Старинния град Несебър и да се реализират в по-широкия териториален контекст; те не предлагат решения и за по-доброто взаимоотношение на ценността с нейния непосредствен ареал.
- Липсва адекватна устройствена политика и дейност в ценността и в нейната охранителна зона. Действащият Застроителен и регулационен план от 1981 е вече крайно остарял – одобрен преди вписването на ценността, той не отчита параметрите на нейната извънредна универсална стойност, новите обстоятелства, възникнали през последните 30 години, както и радикално променената нормативна база в областта на устройствената дейност.
- Устройствената дейност по приложението на действащия план е непоследователна. Частичните изменения на действащия план (за над 100 урегулирани поземлени имота в Старинния град Несебър, част от които несъгласувани с Министерството на културата) представляват практика, която компрометира устройствената дейност и застрашава извънредната универсална стойност на ценността.
- Непоследователната устройствена политика застрашава ролята и функциите на охранителната зона на ценността: устройствените планове предвиждат застрояване на частта от зоната, намираща се в Новия град; изградено е ново пристанище, което създава условия и за ново застрояване; нарушена е вятърната мелница – културна ценност; застроена е част от охранителната зона в южната крайбрежна територия на полуострова.
- Липсва пълна кадастрална и специализирана картна основа: специализирана карта и регистър на недвижимото културно наследство в ценността, кадастър на подземните галерии и специализирана карта на подводната археология в акваторията на ценността.