Характеристика на градския исторически пейзаж

Посочената еволюция на представите за градското културно наследство, както и Препоръките на ЮНЕСКО, дават основание ценността да бъде разглеждана не само като среда с изключителни единични културни ценности, но и като интегрален градски исторически пейзаж – резултат от исторически напластявания на стойности и качества – културни и природни, материални и нематериални, които определят градската идентичност и многообразие.

Без съмнение, оценката на извънредната универсална стойност на ценността през 1983 не е игнорирала тези стойности, доколкото Старинен град Несебър не е вписан като система от единични „серийни ценности” (според §137-139 на Наръчника), а като единен исторически град, притежаващ интегрални културни стойности. Но нивото на познание за стойностите на историческия град преди 30 години не е позволило едно по-ясно определение на стойностите на „Старинен град Несебър” като градски исторически пейзаж. За нуждите на ПОУ, обаче, това е абсолютно необходимо. От една страна, ако интегралните стойности на ценността не бъдат ясно идентифицирани, съществува опасността някои от тях да бъдат пренебрегнати и в крайна сметка – необратимо загубени. От друга страна, посочената еволюция и Препоръките на ЮНЕСКО показват, че ако градското културно наследство не бъде разглеждано в неговата цялост и в по-широк контекст, то трудно може да бъде опазено, устойчиво използвано и управлявано – особено, ако представлява жив и динамичен исторически град като „Старинен град Несебър”. Ето защо ПОУ предлага следната идентификация и класификация на стойностите на ценността, които я определят като градски исторически пейзаж и които представят основните структурни и ценностни белези на този пейзаж:

• обща конфигурация на пейзажа: „изключителна природна конфигурация” (КСН), която е резултат от хармоничния синтез между архитектура и природа (скали, естествена зеленина и море) – скален полуостров с хоризонтална застроена платформа и високи озеленени брегове, свързан с материка чрез дълъг тесен провлак и представляващ „уникален обект на европейския бряг” (Номинация);
• историческа стратификация на „многопластово културно наследство” (КСН), изтъкната в Препоръките на ЮНЕСКО като един от най-важните белези на градския исторически пейзаж. Тази характеристика е с най-висока значимост в посочените девет исторически зони (виж ІІ т. 2).
• градска тъкан, която притежава „кохезия от високо качество” (КСН) и е с водещ принос за извънредната универсална стойност; при вписването е подчертано, че ансамблите с народна архитектура, сред които църквите изпъкват като смислови и композиционни градски акценти, имат важна роля за „хармоничното, хомогенно цяло” на ценността;
• традиционни публични направления и пространства, които свидетелстват за забележителна приемственост през вековете: главни градски оси (изток-запад по ул. „Митрополитска” и „Месембрия”; север-юг – по ул. „Рибарска”) и публични пространства (Акропол/манастирски комплекс – Агора/митрополитски комплекс – обществени площади с публични сгради около тях);
• отношение на града към природната среда и особено към морето: хармонията на архитектурата с „уникалния крайбрежен релеф”, визуалните връзки с морето от вътрешността на града, мозайката от озеленени дворове и др.;
• градски силуети, всеки от които притежава своя собствена индивидуалност: емблематичният западен силует; северният силует с венеца от сгради върху високия бряг; спокойният южен силует с монументалната изява на църквата „Св. Йоан Алитургетос”;
• традиционни функции, наследени от хилядолетното градско развитие (култови, жилищни, пристанищни, търговски, свързани с местни занаяти и др.) или придобити в по-ново време (музейно-експозиционни, туристически, обслужващи и др.).

От днешна гледна точка, отношението към ценността като към интегрален градски исторически пейзаж изисква задължително внимание към „по-широкия градски контекст, както и към неговата географска среда” (Препоръки на ЮНЕСКО) – игнорирани при вписването на ценността през 1983. Околните територии представляват исторически и културен ареал на ценността и в определена степен допринасят за изявата и защитата на нейната извънредна универсална стойност. Ето защо  ПОУ насочва вниманието и към: крайбрежните зони на полуострова, провлака, прилежащите територии на материка западно от него и акваторията. Подчертано е, че тези територии притежават и собствена културна стойност (например Некропола на Месамбрия – Месемврия – Несебър на материка, подводната археология в акваторията и др.), която усилва извънредната универсална стойност на ценността.