Актуалното състояние на туризма е оценено при съобразяване с посочените характеристики и изисквания на съвременния устойчив културен туризъм. От тази гледна точка може да бъде направена следната обща позитивна оценка на развитието на туризма:
- Несебър извлича значителни икономически ползи от близостта си с курортния комплекс „Слънчев бряг”, на която се дължи непрекъснатото нарастване на туристическите посещения в Старинния град. Така през последните години техният брой нараства от 469 280 души (2005) до 779 470 души (2010), паралелно с бурния растеж на инвестициите в Слънчев бряг (общо в община Несебър броят на леглата към 2011 достига около 600 000).
- Общината провежда редица инициативи за повишаване на качеството на туризма: дейности на музея „Старинен Несебър”; възлагане на пилотни проекти за адаптирането на средновековните църкви; подготовка на културно-туристически маршрут „Духовен път” (в рамките на пилотен приложен продукт № 3) и др.
- Туристически субекти на територията на Общината и в други туристически центрове проявяват определен интерес към Старинния град Несебър.
Резултатите от извършения мониторинг, съпоставени с посочените съвременни тенденции в културния туризъм, изявяват и следните проблеми:
- Ценността не функционира като комплексен културно-туристически продукт, съответстващ на нейната извънредна универсална стойност. За това допринася посоченото проблемно състояние – липсата на достъпност (от общо 15 църкви само три са отворени за посещение); недостатъците в комуникационната и информационната инфраструктури; хаотичното разположение на търговски обекти и заведения за хранене и развлечения в публичните пространства. В резултат от всичко това за периода 2005-2010 делът на туристите, които са посетили ценността с цел културен туризъм, е едва 8,5 %.
- Съществува голяма асиметрия между посещенията в Старинния град с цел „туризъм” (с преспиване) – 0.7% през 2010, и с цел „екскурзия” (без преспиване) – 99.3%. На Общественото обсъждане на ПОУ бе потвърдено, че в Старинния град много рядко се настаняват туристи – леглата тук се ползват предимно от сезонни работници. Едно обяснение за това е, че туристическата инфраструктура най-често копира стандартните условия на хотелите в Слънчев бряг, вместо да предложи неповторимата атмосфера на образците на народната архитектура.
- Със своята неустойчивост туризмът застрашава извънредната универсална стойност на ценността. Не е регламентирана необходимата икономическа връзка между културно наследство и туризъм и по-точно – насочването на част от печалбата от туристически дейности към опазването на ценността.
- Липсват градски културно-туристически маршрути, обвързани с други над-общински и национални туристически продукти, както и с мрежите на европейските културни пътища.
- Недостатъчно активна е ролята на местното население, чието участие се изчерпва с рутинни туристически дейности и рентиерство. Липсва желаната инициативност и въображение, особено при представянето на местните традиции, занаяти, умения и жива култура. За това допринасят и затрудненията, които жителите понасят от ограничителите на режимите за опазване, без за това да получават каквито и да са стимули, компенсации и публична подкрепа. Липсват както достатъчен капацитет за съвременен културен туризъм, така и политика в областта на трудовата заетост на населението в сферата на културния туризъм. С отлива от традиционните дейности, които са част от нематериалното наследство, са загубени ценни възможности за разкриване на нови работни места. Липсва контрол върху екскурзоводската дейност и върху заплащането на данъци и такси от лица, упражняващи дейността на територията на ценността.
- Констатиран е относително беден годишен културен календар в ценността, с твърде слабо участие на съвременните изкуства, създаващи дух на креативност и артистичност.
- В „Старинен град Несебър” съществува силно изявена сезонна асиметрия, със значителна разлика в броя на посетителите през сезона (до 50 000 души на ден) и извън него (под 4 000 в пикови дни в интервала октомври-май). Това показва неустойчиво развитие, недооценка на културния потенциал и неизползвани възможности за интегриране с масовия туризъм (например с извънсезонен конгресен туризъм в Слънчев бряг).
- Ниската икономическа активност на туризма в „Старинен град Несебър” не съответства на неговия изключителен потенциал като обект на Световното наследство. От данните за средния приход от продадена стая се вижда, че пазарният дял на Старинния град спрямо общото предлагане в град Несебър (стара и нова част) е около 0,7%. За 2010 средната цена на нощувка, предоставяна на български и чуждестранни организирани и неорганизирани туристи в Старинния град за категоризирани от МИЕТ средства за подслон и места за настаняване в категория „3 звезди”, е била 34,02 лв., като средната заетост за летния сезон се е движела в рамките на 49,5%. Средният приход от продадена стая (Rev PAR) е бил 33,67 лв., а приходът от стая за сезонав хотелите с категория 3 звезди – 4 040,40 лв. (за сравнение, подобен приход има град Враца, докато в Дубровник, също Световно наследство, той е 12 хил. евро, според Horvat&Horvat Cons.). Ниските приходи имат демотивиращ ефект върху местното население, особено при липса на достатъчна публична подкрепа. Посочените проблеми не създават възможности за регенериране на градската икономика, респективно – за подобряване на качеството на градската среда и на благосъстоянието на местното население.
- Констатира се липса на туристически иновации и стратегия за маркетингово управление на дестинацията. На тази основа осезаема е и липсата на адекватна промоционална стратегия за лансиране на извънредната универсална стойност на ценността на европейския и световния туристически пазари с помощта на съвременни методи и технологии.
- Установяват се и сериозни недостатъци в стратегическото планиране и програмиране на ценността като уникална световна дестинация за културен туризъм. В „Стратегическия план за развитие на културен туризъм в България” не са отчетени принадлежността на Старинния град Несебър към Световното наследство и неговият изключителен потенциал за целогодишен културен туризъм (парадоксално Старинният град Несебър е отнесен към „Други монументални и архитектурни паметници”).
Посочените недостатъци са резултат и от липса на подходящо управление на туризма, както и от несъвършенства в нормативната база в областта на културното наследство и туризма.
Горната оценка дава основание за общото заключение, че в „Старинен град Несебър” засега не се реализира действителен културен туризъм, отговарящ на съвременните изисквания.