Опазване на ценностите

Добрите практики показват, че опазването на извънредната универсална стойност, автентичността и целостта на една ценност е постоянно задължение на публичните власти, за чието изпълнение те създават необходимите условия:

• осигуряване на ефикасна юридическа защита на всяка ценност: статут, граници на защитените територии и система от предписания за опазване, съобразени с потребностите на местното население за постигане на съвременно качество на живот в историческата среда;
• осъществяване на комплекс от дейности за опазване: археологически проучвания, идентификация, документиране, регистрация, консервация, реставрация, адаптация, експониране, поддържане, системно научно наблюдение на състоянието на ценността и др. Целта е перманентно опазване на автентичността и целостта на ценностите, като ключово изискване за обектите от Списъка на Световното наследство; според Наръчника (§ 86) „реконструкцията на археологически ценности … е оправдана само, ако се основава върху пълна и детайлна документация и не е по никакъв начин хипотетична”.
• приложение на принципите и методите на интегрираната консервация, при която опазването на културното наследство е неразделна част от политиката за социално и икономическо развитие и от градското и регионалното планиране на всички равнища – особено ако ценността е жив исторически град, в който сложно се преплитат функции, интереси и насоки за опазване и развитие. Според Препоръките на ЮНЕСКО, градската консервация/Urban conservation e в сърцето на градското устройствено развитие и е тясно свързана с устройствените инструменти на различни нива. На тази основа се постига и поддържа балансът между обществения интерес и частните интереси на засегнатите страни, с особено внимание към потребностите на местното население.

За постигане на тези условия се прилага съвременният инструментариум, обхващащ широк спектър от стратегически, програмни и планови документи и системи за управление. В своите решения КСН обръща внимание върху ролята на стратегическия план за управление (какъвто именно е ПОУ) и на оперативните инструменти: устройствени планове и консервационен план. Последният все още не е регламентиран в българското законодателство, въпреки че добрите световни практики доказват ползата от него. Според Принципите на Валета консервационният план „трябва да идентифицира и да защити съставните елементи на градските културни стойности”, като определи „кои сгради и пространства следва да бъдат съхранени, кои трябва да бъдат съхранени при определени условия и кои, при изключителни обстоятелства, могат да бъдат загубени^[1]. Консервационният план е основа за изработване на конкретна програма за специализираните намеси за опазване на дадена ценност.