Конвенцията от 1972 регламентира 10 критерия за оценка на извънредната универсална стойност, както и задължителни условия за автентичност, цялост и система за защита и управление на ценността (Наръчник, § 77-119). „Старинен град Несебър” е вписан в Списъка на Световното наследство според два от тези критерии (трети и четвърти) със следните основания:
(iii) Старинният град Несебър е изключително свидетелство за многопластово културно-историческо наследство и място, където многобройни цивилизации са оставили своите осезаеми следи: археологически структури от ІІ хилядолетие пр. Хр.; черноморска гръцка колония със съхранени останки от крепостни стени, елинистична вила и религиозни сгради от Античността; запазени седем църкви от Средновековието. Несебър неведнъж е изявявал важната си историческа позиция на граничен град и в продължение на хиляда години е бил забележително духовно огнище на християнската култура, а и днес е развиващ се жив градски организъм.
(iv) Старинният град Несебър е уникален пример на архитектурен ансамбъл със запазена възрожденска структура, обвързана в хармонично хомогенно цяло с изключителната природна конфигурация на скалния полуостров, свързан с континента с дълъг тесен провлак. Съществуването му е резултат от синтез на вековни културни човешки дейности, илюстриращи значими исторически етапи: урбанистична структура, с елементи от ІІ хилядолетие пр. Хр., от Античността и Средните векове; развитието на средновековната религиозна архитектура с богата пластична и полихромна фасадна декорация, свидетелстваща за изкуството на характерната за епохата орнаментална керамика; различни фази на развитие на дървените къщи, отразяващи етапите в развитието на архитектурния стил на Балканите и в целия Източно-средиземноморски регион, свидетелстващи за високо строително майсторство. Народната архитектура, заедно с изявяващите се в урбанистичното пространство средновековни църкви и археологически структури и с уникалния крайбрежен релеф, създава единна урбанистична тъкан от високо качество.
През 1983 е прието, че ценността отговаря и на условията за автентичност, цялост, защита и управление. Тя е вписана в Списъка с граници, посочени от Българската държава в Досието за номинация (приложено е копие от оригиналната „Схема на историческите паметници” към Досието – СХЕМА № 3: „Схема на историческите паметници” – Номинация 1982), които трябва да бъдат смятани за легитимни и да бъдат стриктно съблюдавани. Според Наръчника са възможни само обосновани незначителни промени (minor modifications) на границите, които се санкционират от КСН, а всяко тяхно по-значително изменение налага нова номинация на ценността.
Схема 3: Старинен град Несебър – схема на историческите паметници – номинация 1982 (легитимна граница на ценността при вписването, 1983)
При вписването на ценността не е посочена нейна буферна зона, тъй като тогава това не се е изисквало. Днес буферната зона е задължителен компонент на всяка световна ценност, като функциите й са да „подкрепя” и „усилва” защитата на ценността (Наръчник, § 104).
За нуждите на ПОУ е извършен детайлен анализ на съдържанието и параметрите на извънредната универсална стойност на ценността. При анализа са отчетени както признатите стойности на единичните недвижими културни ценности, така и интегралният градски исторически пейзаж, разглеждан в неговата цялост, материални и нематериални измерения и по-широк контекст (в духа на Препоръките на ЮНЕСКО).