Анализът на управлението на ценността е извършен в резултат от мониторинг, при пълно съдействие от страна на централните и местните органи на управление, както и в резултат от контакти с представители на бизнеса, гражданските организации и др. В резултат от анализа могат да бъдат посочени следните позитивни страни на сегашната система за управление:
- За пръв път е проведен цялостен мониторинг на състоянието на ценността и на дейностите по нейното опазване, използване и управление (2010-2011); изготвени са мониторингови карти за научно наблюдение на 115 културни ценности.
- След 2010 е засилен административният контрол с цел предотвратяване на нови нерегламентирани строителни интервенции – от общината е назначен архитект, пряко отговарящ за Старинния град Несебър и са предприети инициативи за актуализация на местната нормативна уредба, както и за финансово осигуряване на проекти за опазване на културното наследство.
- Осъществена е частична реформа в досегашната, силно концентрирана система за управление, като са назначени двама регионални инспектори на Министерството на културата в регион Югоизточен.
- Реализирани са общински инициативи за приобщаване на населението към опазването на ценностите.
Заедно с това ПОУ идентифицира следните проблеми в управлението, изявени при съпоставката между резултатите от анализа в тази област и характеристиките на съвременните системи за управление:
- Институционалната мрежа е до голяма степен дезинтегрирана. Въпреки посочените мерки, системата за управление е все още твърде централизирана и концентрирана. Липсва достатъчна връзка между централни и местни органи на управление. Съществуват противоречия, дори конфликти между основните заинтересувани участници: публични власти, население, бизнес, които очевидно нямат общи интереси за опазване и за устойчиво използване на ценността.
- Участието на централните публични власти е недостатъчно активно, в разрез с огромния имиджов и икономически ресурс на ценността. Държавата в определена степен подценява своите задължения за опазването на ценността; културното наследство – публична собственост е с влошено физическо състояние; липсва последователна политика и национална стратегия за опазване, използване и управление на ценността с адекватна нормативна база, финансиране, постоянен мониторинг, ефективни режими за опазване и отворена информационна система. Икономическата ефективност в управлението на ценността е незадоволителна. Допуснато е ново строителство, несъобразено с извънредната универсална стойност на ценността и неподходящо развитие на функции, които я застрашават.
- Местната власт не е в състояние да се справи с посочените проблеми, които решително надхвърлят нейните възможности при съществуващата централизация на управлението. Липсва локална система за опазване със специализирани местни органи за управление и контрол; има недостиг на ресурси за опазване – финансови, експертни, административни и изпълнителски. В резултат от всичко това е налице значителен обем нарушения и незаконно строителство (СХЕМА № 8: Констатирани нарушения на ЗПКМ/ЗКН в границите на ценността от комисии на НИНКН – типология на нарушенията)
Схема 8: Старинен град Несебър – констатирани нарушения на ЗПКМ/ЗКН в границите на ценността от комисии на НИНКН – типология на нарушенията
- Особено тежко се отразява посоченото състояние върху местното население. „Старинен град Несебър” е Световно наследство, но в същото време е жив град, с живи хора, които естествено се стремят към благосъстояние и качество на живот. Но при съществуващите условия, жителите се намират в наистина трудна ситуация – те трябва да изпълняват остарели и неясни предписания за опазване, без възможност да постигнат съвременен жилищен стандарт; обречени са да търпят единствено ограничители и забрани, без стимули и публична подкрепа; демотивирани са от ниската икономическа ефективност на прилагания вид туризъм; лишени са от достатъчна информация и от постоянен диалог с публичните власти, от възможности за разкриване на нови работни места в сферата на туризма и пр. Всичко това прави населението пасивно и дезинтересирано, лишава го от самочувствието на реален стопанин на ценността и участник в нейното управление. При това положение някои жители на Старинния град търсят начин да заобиколят наложените ограничители. Понякога те дори достигнат до убеждението, че статутът „Световно наследство” е по-скоро пречка, отколкото възможност.
- Не е реализирано устойчиво участие на бизнеса в системата за управление; липсват ефективни механизми на публично-частно партньорство, основани на съвместен маркетинг и на общо разбиране за целите на опазването и устойчивото използване на ценността.
При тези обстоятелства очевидно днешното управление на ценността не съответства на съвременната представа за управление на културното наследство. Нарушено е единството в институционалната мрежа за управление, която се разпада на участници с противоречиви интереси.