Съвременният международен опит показва, че една значима ценност носи определени ползи: тя представлява ресурс за устойчиво развитие и фактор за качеството на живот. Тези ползи достигат най-високи стойности именно при ценностите на Световното наследство. Извънредната универсална стойност прави средата уникална и привлекателна в един глобализиращ се свят, стимулира интереси и инвестиции.
Ценностите на Световното наследство представляват имиджов ресурс с универсални измерения. Държавата, на чиято територия има такива ценности, се изявява като част от световното културно пространство, трезор на ценности, значими „за днешните и бъдещите поколения на човечеството”. От друга страна, тя демонстрира своите цивилизационни умения да съхранява устойчиво общочовешките ценности.
Ценностите представляват и икономически ресурс, който се проявява особено силно в сферата на културния туризъм. Според Международната харта за културен туризъм на ИКОМОС (Мексико, 1999), този вид туризъм отразява взаимоотношението между културно наследство и туризма, както и факта, че културното и природното наследство, заедно с разнообразната жива култура, притежават изключителна туристическа привлекателност. Международният опит показва, че икономическите ползи от дадена културна ценност не бива да се оценяват ограничено, единствено според пряката рентабилност на вложените в нейното опазване средства. Тези ползи трябва да се оценяват глобално, според крайния резултат от всички приходи, които ценността осигурява в национален мащаб, като привлекателна дестинация за туристическия поток в страната.
Съвременният културен туризъм реализира най-ефективно икономическия потенциал на културното наследство, ако бъдат съблюдавани следните ключови изисквания:
- дефиниране на комплексен културно-туристически продукт, който интегрира ценността със съответните инфраструктури към нея: туристическа, информационна и транспортна;
- осигуряване на устойчив културен туризъм, който съхранява извънредната универсална стойност, автентичността и целостта на ценностите; във връзка с това е важно регламентирането на отчисления от туризма, насочени към опазването на културното наследство;
- създаване на мрежа от локални културно-туристически маршрути, свързани с мрежите на културните пътища на надобщинско, регионално, европейско и световно равнища – по този начин културно-туристическият продукт се включва в най-широк културен и туристически ареал;
- осигуряване на централната роля на местното население, което създава духа на гостоприемство, като споделя своите традиции, занаяти и умения; за тази цел му се осигурява публична подкрепа и специализирано обучение; създава се трудова заетост във връзка с поддържането, популяризирането, и управлението на ценността;
- организиране на целогодишен културен туризъм на базата на годишен културен календар;
- осигуряване на участието на съвременните изкуства в историческия град; превръщане на ценността в жива културна сцена, създаваща дух на креативност и артистичност; международният опит показва, че исторически град, притежаващ тези качества, е интересен и приятен за живеене, включително за младите хора; той благоприятства иновативния бизнес, който привлича други инвестиции и стимулира икономическо развитие;
- приложение на иновации в туризма – ефективно управление, съвременен маркетинг, реклама и пр.
Анализът на международния опит в тази област води до заключението, че ползите от културната ценност трябва да се оценяват в пълния обхват на нейното имиджово и икономическо въздействие върху развитието на града, общината, региона и страната като цяло.