Настоящият исторически и научен преглед представлява сбита систематизация на познанията за развитието на полуострова, натрупани в публикуваните до момента проучвания за него. Прегледът не си поставя задачата да лансира становища по спорни научни въпроси или да защитава научни хипотези – неговата цел е да послужи като основа за анализа и оценката на съществуващото състояние на „Старинен град Несебър”, а оттам – и за определяне на насоките за неговото развитие. В текста по-долу са взети под внимание някои целесъобразни бележки и препоръки, направени в хода на Общественото обсъждане.
Проследява се историческата еволюция на Несебър през ключовите исторически периоди:
- Тракийската „брия” (до VI в. пр. Хр.);
- Античност (V в. пр. Хр.- ІV в);
- Късна античност и ранно средновековие (V-ІХ в.);
- Средновековие (ІХ-ХІV в.);
- В границите на Османската империя (1453-1878);
- Трета българска държава от Освобождението до края на Втората световна война (1878-1945);
- Народна република България (1946-1989).
Тази еволюция е илюстрирана с изработени специално за целта исторически схеми.
Разгледани са четири ключови типологични групи недвижими културни ценности от различни периоди, формирани в резултат от многовековното историческо развитие и изявяващи уникалната историческа стратификация в „Старинен град Несебър”:
- археологически ценности: укрепителна система и археологически структури – от най-древния Тракийски период, Късната античност и Средновековието до последните укрепвания на крепостните стени по време на Османското владичество;
- църкви: ранно-християнски базилики, средновековни църкви, възрожденски (и следосвобожденски) църкви, представящи християнското храмово строителство, осъществявано в продължение на близо петнадесет века в Несебър – от V в. до края на XIX в.;
- образци на народната архитектура – възрожденски структури: квартали с неправилни форми, съставени от двуетажни несебърски къщи с дворове и от тесни, криволичещи улици със специфичен облик – каменен градеж на приземията и надвесени над тях етажи с дървена обшивка;
- сгради от периода след Освобождението и от най-новото време – предимно с обществени функции; някои от тях са стилово обвързани с народната архитектура, а други – с модернизма и постмодернизма в България, но всички те са все още недостатъчно проучени и оценениВъз основа на запазените (видими и изявени в средата или все още непроучени и неизявени) културни ценности, на територията на полуострова се очертават девет ключови зони със сложна историческа стратификация, включващи най-значимите културни ценности .
Въз основа на запазените (видими и изявени в средата или все още непроучени и неизявени) културни ценности, на територията на полуострова се очертават девет ключови зони със сложна историческа стратификация, включващи най-значимите културни ценности (СХЕМА № 2: Историческа стратификация на ценността и прилежащата й територия):
(1) зоната около западната порта на града;
(2) зоната около южната порта на града с църквите „Св. Йоан Алитургетос” и „Св. Стефан”;
(3) пространството при централния площад „Месембрия” и църквата „Христос Пантократор”, пред която са открити руините на архаичен храм;
(4) зоната около църквите „Св. Йоан Кръстител” и „Св. Спас” с ранно-византийските терми и хамама от османския период;
(5) зоната около Старата митрополия: това е мястото на Агората в античната Месамбрия и на главния площад с митрополитския храм в средновековния Несебър;
(6) малкият площад в източната част на полуострова, оформен от възрожденски структури, под които са съхранени антични структури; запазен е и споменът за съществувалата тук църква „Св. Георги”;
(7) зоната около църквите „Св. Параскева” и „Св. Архангели Михаил и Гавраил”;
(8) зоната около базиликата „Св. Богородица Елеуса” (в средновековния Несебър – манастирски комплекс) с руините на вятърната мелница и новооткритите археологически структури;
(9) комплексът на Гранична полиция в източния край на полуострова, до днес непроучен, но с висок потенциал за разкриване на исторически структури: – това е западната част на Акропола в античната Месамбрия и на манастирски комплекс – в средновековния Несебър.
В близкия териториален контекст на „Старинен град Несебър” заслужава особено внимание Некрополът на Месамбрия, Месемврия и Несебър, съществувал в историческа приемственост от V в. пр. Хр. до ХV в.
Заедно с това в градската структура са съхранени и редица специфични пространства, зони и направления на историческа приемственост в процеса на развитие на Старинния град Несебър:
- традиционни комуникационни направления – белег на основната урбанистична структура на Несебър – откриваме ги по протежение на днешните главни улици: посока запад-изток (ул. „Митрополитска” и ул.”Месембрия”); и посока юг-север от пристанището към вътрешността на полуострова (по ул. „Рибарска”);
- традиционна улична структура от периода на Възраждането – неправилна система от тесни криволичещи улици, развивала се от периода на ранното християнство до днес, в която са запазени традиционните визуални връзки с морето и са съхранени фрагменти с автентично оформяне от Средновековието и Възраждането (уличното платно, чиято най-ниска част е в средата, и тесните тротоари са настлани със средно големи каменни плочи с характерен профил; на места тротоарите изобщо липсват);
- традиционни пространства – наследени от съществувалите в миналото по-големи ансамбли. Тези пространства са разположени по протежение на традиционните направления и са запазили и до днес значението си на важни средища в ежедневния и културния живот на града – това са: южното пристанище, площадът при Старата митрополия, почти квадратният площад в източния край на полуострова и съвременният главен площад „Месембрия”.