Градски исторически пейзаж
Анализът и оценката на състоянието на градския исторически пейзаж са извършени в резултат от препоръчаните на 34-та сесия на КСН мониторинг и изследване на градската тъкан.
Могат да бъдат посочени следните позитивни страни на актуалното състояние:
- Общата конфигурация на градския пейзаж не е претърпяла чувствителна трансформация. Положителен факт е укрепването на бреговете, тъй като то е възпрепятствало мащабни свличания на брега с непредвидими последици за ценността.
- Старинният град Несебър не е загубил своята характеристика на многопластов град – нещо повече, археологическите проучвания след 1983 са разкрили нови ценности, обогатяващи историческата стратификация;
- В градската тъкан липсват остри и необратими конфликти, причинени от свръх-мащабни, многоетажни или решително неадекватни като архитектура обеми.
- Приемствеността в характера на традиционните улични направления и публични пространства е почти напълно съхранена; проведени са някои мерки за подобряване на достъпността на средата.
- Връзките на града с природната среда са подобрени с изграждането на панорамната крайбрежна алея; съхранени са традиционните озеленени площи и растителност;
- Характеристиката на основните градски силуети е общо взето запазена, без драматични деформации в мащаба и линията на застрояване;
- Съхранени са някои традиционни градски функции; липсват принципно неадекватни дейности, които са в остро и необратимо противоречие с функционалната характеристика на ценността. Общината осъществява инициативи за поощряване на местните занаяти, празници и традиции.
Заедно с това се наблюдават следните негативни процеси на нарушаване на градския пейзаж, които застрашават извънредната универсална стойност на ценността:
- Брегоукрепителните съоръжения, наред с позитивния ефект от тях, са довели и до урбанизиране на бреговете ( надстрояване, навлизане в морето със съоръжения, масирано паркиране по северния бряг и др.), което отнема от пейзажната автентичност на брега и нарушава традиционните връзки на града с морето.
- В резултат от посочените нехармонични изменения в обектите на народната архитектура се наблюдават сериозни нарушения на градската тъкан с повишаване на плътността и етажността, поява на ново неподходящо строителство, нарушаване на средата около ключови културни ценности.
- Повишената етажност на застрояването нарушава някои градски силуети, компрометира композиционната роля на църквите „Св. Йоан Алитургетос” и „Успение Богородично” и някъде създава зрителни бариери от вътрешността на града към морето;
- През туристическия сезон публичните пространства се нарушават, поради насищането им с търговски обекти, реклами, чадъри и др., които скриват архитектурата на Старинния град. Функционалното структуриране на града и развитието на туризма не държат сметка за нематериалното наследство. Концентрацията на обслужващи и транспортни функции в приемната зона създава дискомфорт пред основния подход към ценността – Портата.
- Периферните западни квартали на буферната зона на материка са вече изцяло застроени, в противоречие с изискванията за буферна зона на ценността, според Наръчника.
- В ценността съществуват новоизградени обекти, които макар и законни, не съответстват на извънредната универсална стойност на ценността.
-
-
Фиг. 167. Трансформация на крайбрежната зона на полуострова
-
-
Фиг. 168. Трансформация на крайбрежната зона на полуострова
-
-
Фиг. 169. Немащабно застрояване, нарушаващо северния силует
-
-
Фиг. 170. Нарушен баланс между историческите пластове – базилика „Св. Богородица Елеуса”
-
-
Фиг. 171. Състояние на провлака към 60те години. Пощенска картичка 1960-1970г
-
-
Фиг. 172. Разширяване на провлака, нарушаващо западния силует
-
-
Фиг. 173. Поява на нов акцент, нарушаващ градския силует на входа на града
-
-
Фиг. 174. Немащабно застрояване, нарушаващо северния силует
-
-
Фиг. 175. Немащабно застрояване, нарушаващо южния силует
-
-
Фиг. 176. Немащабно застрояване, нарушаващо характера на буферната зона на материка
-
-
Фиг. 177. Нова хотелска сграда в буферната зона на материка – вулгаризация на културното наследство
-
-
Фиг. 178. Нова хотелска сграда в буферната зона на материка. В хотела е вградена автентична вятърна мелница
-
-
Фиг. 179. Некрополът на Месемврия-Месамбрия-Несебър, оставен без консервация и експониране
-
-
Фиг. 180. Зоната на Гранична полиция, недостъпна и непроучена
-
-
Фиг. 181. Съхранена структура на градската тъкан – улица по северния бряг
-
-
Фиг. 182. Пример за усвояване на дворните пространства в градската тъкан
-
-
Фиг. 183. Нарушена градска тъкан с нехармонично застрояване
-
-
Фиг. 184. Нарушена градска тъкан с нехармонично застрояване
-
-
Фиг. 185. Нарушен мащаб на градската тъкан
-
-
Фиг. 186. Нарушен мащаб на градската тъкан
-
-
Фиг. 187. Нарушен мащаб и характер на застрояването
-
-
Фиг. 188. Нови сгради с неадекватна архитектура
-
-
Фиг. 189. Нови сгради с имитативна архитектура
-
-
Фиг. 190. Чужд акцент в градския силует – часовниковата кула в центъра на полуострова
-
-
Фиг. 191. Благоустроени озеленени площи по южния бряг
-
-
Фиг. 192. Благоустроени озеленени площи по южния бряг
-
-
Фиг. 193. Придобити нови територии по северния бряг със защитна брегоукрепителна роля
-
-
Фиг. 194. Новата панорамна алея създава нови възможности за възприемане на ценността
-
-
Фиг. 195. Брегоукрепителните съоръжения – технически целесъобразни, но незадоволителни като архитектура и дизайн
-
-
Фиг. 196. Брегоукрепителните съоръжения – целесъобразни, но незадоволителни като архитектура и дизайн
-
-
Фиг. 197. Пешеходна рампа с важна роля за достъпността на средата, но несполучлива като архитектура и дизайн
-
-
Фиг. 198. Незадоволителен дизайн на парапети и подпорни стени по южния бряг
-
-
Фиг. 199. Плътността на застрояването по северния бряг създава зрителна бариера към морето
-
-
Фиг. 200. Нарушаване на традиционния крайбрежен ландшафт чрез цялостно урбанизиране на ската
-
-
Фиг. 201. Нарушаване на традиционния крайбрежен ландшафт чрез урбанизиране на ската
-
-
Фиг. 202. Нарушаване на традиционния крайбрежен ландшафт чрез нехармонично застрояване. Снимка 2011. Източник: Т. Кръстев
-
-
Фиг. 203. Нарушаване на традиционния крайбрежен ландшафт чрез нерегламентирано навлизане в морето
-
-
Фиг. 204. Нарушаване на традиционния крайбрежен южен силует чрез урбанизиране на ската
-
-
Фиг. 205. Нарушаване на традиционния крайбрежен южен силует чрез урбанизиране на ската
-
-
Фиг. 206. Съхранено публично пространство около църквата „Христос Пантократор”
-
-
Фиг. 207. Съхранено публично пространство около читалище „Яна Лъскова”
-
-
Фиг. 208. Нарушено публично пространство около църквата „Св. Йоан Кръстител” и ранновизантийските терми
-
-
Фиг. 209. Нарушено публично пространство около Старата Митрополия „Св. София”
-
-
Фиг. 210. Нарушено улично пространство, наситено с обекти на улична търговия
-
-
Фиг. 211. Нарушено публично пространство от заведения за обществено хранене
-
-
Фиг. 212, 213. Контраст: неизползваните дворни пространства (горе) и публични пространства, преситени от търговски обекти и реклами (долу). Снимка 2011