От съвременна гледна точка управлението на културното наследство представлява колективен проект с много участници-партньори, които споделят отговорността за съдбата на ценностите. Когато ценността представлява жив исторически град, особена роля имат публичните власти (централни и местни), населението и бизнеса.
Ролята на публичните власти произтича от тяхната отговорност за опазване на извънредната универсална стойност на ценността, за което държавата е гарантирала пред света. От друга страна, те са заинтересувани от опазването и използването на ценността, заради нейното изключително значение за националната и локална идентичност, както и заради неоценимите имиджови и икономически ползи, които тя носи. За постигането на тези цели е необходимо ефективно взаимодействие между централни и местни публични власти, за което допринасят деконцентрацията и децентрализацията на управлението.
Ролята на местното население за опазване и устойчиво използване наценността, особено когато тя е жив исторически град, се потвърждава от цялата международна практика. Международната харта на ИКОМОС за опазването на историческите градове посочва, че „за успешното реализиране на програмата по опазването са крайно необходими участието и намесата на местното население и те трябва да бъдат насърчавани. Опазването на историческите градове и градски зони засяга на първо място местното население.” Истински ефективна се оказва онази система за управление, която съумее да постави човека-собственик и стопанин в центъра на процеса на опазване. Опитът показва, че това е възможно, ако на населението бъде оказана публична подкрепа, която да компенсира част от тежестите на неизбежните ограничители и забрани, свързани с опазването на ценността (например, чрез данъчни облекчения, субсидии, привилегии, помощи за специализирани дейности за опазване, публично-частно партньорство и др.). Обикновено тази подкрепа е поделена между централните и местни власти, които оценяват стратегически глобалните имиджови и икономически ползи от ценността.
Ролята на бизнеса се осигурява чрез механизмите на публично-частното партньорство и със съзнанието за дългосрочните икономически ползи от наследството, ако бъдат съхранени неговите стойности, автентичност и цялост. За тази цел бизнесът трябва да адаптира своите дейности към извънредната универсална стойност на ценността, да се възползва в пълна степен от местните традиции, специфичните производства, кухня, занаяти и др.
Международният опит показва, че за ангажирането на всички участници в управлението е особено важно да се постигне баланс между стимули и ограничители за опазване, който да направи статута „Световно наследство” привлекателен за всички и по този начин да мотивира партньорите. За доброто функциониране на подобни системи за управление голямо значение имат различните законодателни инструменти и гъвкавата финансова политика.
От всичко това следва, че опазването, използването и управлението на ценността не е само проблем на местната общинска политика, а трябва да бъде национална кауза и държавен приоритет. Това изисква ясна национална и местна стратегия, в съответствие с най-добрите международни практики. Първа стъпка към формирането на такава стратегия е да бъде установено днешното състояние на параметрите на извънредната универсална стойност ценността. Съществуват ли изменения в автентичността и целостта на „Старинен град Несебър”, които застрашават неговата извънредната универсална стойност? Каква е ролята на актуалната политика за опазване, използване и управление за днешното състояние на ценността? ПОУ дава отговор на тези въпроси.