І. Въведение

Планът за опазване и управление на „Старинен град Несебър” (по-нататък в текста – ПОУ) е изработен от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) през 2011, по възлагане от община Несебър, по реда на Закона за културно наследство (ЗКН). Той е предназначен за Старинния град Несебър, номиниран за Световно наследство през 1982 и вписан в Списъка на Световното наследство през 1983, като ценност „Старинен град Несебър” (по-нататък в текста – ценността). ПОУ е изцяло съобразен с действащата Наредба за обхвата, структурата, съдържането и методиката за изработване на плановете за опазване и управление на единичните или груповите недвижими културни ценности, ДВ, бр. 19, 8 март 2011 (по-нататък в текста – Наредба). Той представлява първи пилотен проект от този вид в българската практика.

ПОУ е изработен в пълно съответствие с решенията на 34-та (2010) и 35-та (2011) сесии на Комитета за Световно наследство (по-нататък в текста – КСН), както и с препоръките на Мисията за реактивен мониторинг на ЮНЕСКО/ИКОМОС (2010) относно опазването на ценността и необходимостта от изготвяне на План за нейното управление. През последните години Наръчникът за приложение на Конвенцията за Световното наследство от 1972 (по-нататък в текста – Наръчникът) утвърждава Плана за управление (или Strategic Management Plan) като необходим за обектите на Световното наследство инструмент, който трябва да определи „начина на опазване на извънредната универсална стойност на ценността” и да „интегрира традиционните практики, действащите инструменти за урбанистично и регионално планиране и други механизми за контрол, формални и неформални”. В този смисъл Планът за управление определя стратегическите насоки за опазване, използване и управление на ценността, които трябва да бъдат следвани от отговорните централни и местни власти. Той е различен от оперативните инструменти за опазване, използване и управление на по-ниски нива (като режими за опазване, консервационни планове, устройствени планове и др.), които съществуват извън него и са регламентирани чрез съответните национални нормативни системи. Планът за управление е длъжен да се съобрази с тях, да осигури единното им действие и да предложи тяхното усъвършенстване. Тази характеристика съответства на предвидените в българската Наредба изисквания за структурата и съдържанието на плановете за опазване и управление на единични и групови недвижими културни ценности.

В ПОУ намират отражение и следните, настъпили през последните десетилетия забележителни еволюционни промени в съвременния подход към културното наследство, неговото опазване, използване и управление:

Променена е представата за културното наследство – разширени са както съдържанието му, така и неговият териториален и темпорален обхват. Все повече наследството се възприема като фактор за устойчиво развитие, който е способен да повиши качеството на живот и благосъстоянието на населението, особено чрез механизмите на културния туризъм.
Усъвършенстват се методите и инструментите за опазване и устойчиво използване на наследството – важна роля получава интегрираната консервация, която осигурява баланса между опазване и развитие; ключово значение придобиват съвременните инструменти – планове за управление, устройствени планове и консервационни планове. Нараства ролята на контекста на културната ценност като важен компонент на нейната териториална защита чрез охранителни/буферни зони около нея.
Развиват се формите и системите за управление на ценностите – то все повече се разглежда като колективен процес с много участници-партньори, поощрени от разумен баланс между стимули и ограничители; важна роля в него се отрежда на местното население, особено когато ценността представлява жив исторически град. Във връзка с това се утвърждават тенденциите за деконцентрация и децентрализация на системите за управление, появяват се нови, нетрадиционни форми на финансиране.

ПОУ е изцяло съобразен с посочените съвременни тенденции за подход към културното наследство. Доколкото „Старинен град Несебър” представлява жив и динамичен исторически град, за нуждите на Плана е особено полезна еволюцията на подхода към историческия град през последните десетилетия, маркирана от следните ключови международни документи:

Препоръки относно опазването на историческите или традиционните ансамбли и тяхната роля в съвременния живот (ЮНЕСКО, 1976);
Международна харта за опазване на историческите градове – Харта от Вашингтон (ИКОМОС, 1987);
Принципи на Валета за опазване и управление на историческите градове и градските ансамбли (ИКОМОС, 2011);
Препоръки относно градския исторически пейзаж, включително тълковен речник на дефинициите (ЮНЕСКО, 2011), по нататък – Препоръки на ЮНЕСКО.

Документите бележат нарастващата роля на интегрирания подход към наследството в историческия град, което се разглежда не като механичен сбор от ценности, а като сложна система от исторически формирани взаимодействия, свързани с общия природен, географски, социален и икономически контекст. Утвърждава се убеждението, че ефективното опазване, използване и управление на живия исторически град е възможно, ако той бъде разглеждан именно в тази светлина.

Сред цитираните документи особено значение за ПОУ на „Старинен град Несебър” имат Препоръките на ЮНЕСКО от 2011, които синтезират същността на посочените тенденции. Те разглеждат историческия град като „градски исторически пейзаж” – резултат от историческо напластяване на културни и природни стойности и свойства. Това определение надхвърля понятията „исторически център” или „исторически ансамбъл”, за да включи по-широкия градски контекст и неговата географска среда”. Неговият принос е, че то дава база за „глобален и интегриран подход за идентификация, оценка, опазване и управление на градските исторически пейзажи”. Така стратегията за опазване на градското наследство се вписва в рамките на по-широките цели за общо устойчиво развитие, интегрира се в националните политики и програми за развитие и в градските устройствени планове. Това дава възможност „да се опазва качеството на градската среда; да се усили устойчивото използване на градските пространства, съобразно с техния динамичен характер, социално и функционално многообразие.”

Подходът към градския исторически пейзаж, дефиниран в Препоръките на ЮНЕСКО, представлява важна част от концептуалната рамка на настоящия ПОУ и е последователно проведен във всички раздели на Плана.

На тази основа се изявяват трите стратегически цели на съвременната политика по отношение на историческия град:

Опазване на интегралното градско културно наследство в разширения обхват на неговото съдържание, териториален и темпорален обхват – като част от „глобалната градска рамка”;
Устойчиво използване на градското наследство в цялото социално и функционално многообразие на градския исторически пейзаж, съобразено с динамичния характер на живия исторически град;
Ефективно управление на градското наследство така, че да допринесе за качеството на живот и за благоденствието на жителите, да съхрани и изяви градската идентичност, да осигури устойчиво градско развитие.

Териториалният обхват на ПОУ е определен – в съответствие с действащата Наредба – от границите на недвижимата културна ценност „Старинен град Несебър” и на нейната охранителна зона, регламентирани според действащото законодателство.

Прогнозният период на ПОУ, съгласно Наредбата, е 20 години и включва петгодишни програми за прилагане и едногодишни работни програми. Като базисна година е приета 2011, към която са извършени анализът и оценката на актуалното състояние на ценността. Периодът на действие на Плана е от 2012 до 2032, като 2012 е определена като година за неотложни действия.

Процесът на изготвяне на ПОУ в периода 2011-2012 включва следните фази, изпълнени по реда на Наредбата:

(1) Изработване на ПОУ.

След възлагането на Плана през 2010, НИНКН формира полидисциплинарен екип от специалисти на Института и външни експерти, в областта на: консервацията и реставрацията на недвижими културни ценности, археологията, урбанизма, устройството на територията, ландшафтната архитектура, изкуствознанието, историята, инженерната геология и геодезията, туризма, управлението, музейното дело, правото, картографията и др. – общо около 60 експерта във всички области, обхванати в съдържанието и структурата на Плана.
В периода 2011-2012 е реализиран перманентен мониторинг на място в Несебър; осигурен е значителен обем от информация за ценността от различни източници (община Несебър, Центъра за Световно наследство към ЮНЕСКО, Министерство на културата, Научно-документалния архив на НИНКН и др.); изработена е актуализирана картна подложка за нуждите на ПОУ; проведени са серии от срещи с представители на централните органи, местните власти, граждани на Несебър, резултатите от които са взети под внимание. При въведената стриктна организация на работата ПОУ е завършен и предаден на Възложителя – община Несебър.

(2) Обществено обсъждане на ПОУ.

Съгласно Наредбата (Раздел ІІ, Обществено обсъждане) ПОУ, преди внасянето му за съгласуване и приемане, подлежи на обществено обсъждане от заинтересувани институции, обществени организации и граждани (чл. 12, ал. 1).С цел да бъде подпомогнат процесът на обсъждане на ПОУ, е разработена страница в Интернет с Резюмето на ПОУи с възможност за лесен достъп на потребителя до таблици, схеми, фотоси и приложения към Плана. Модулът е свързан чрез линкове с Интернет-страниците на Общинската администрация и на Министерството на културата.Самото Обществено обсъждане е организирано от Възложителя – община Несебър при стриктно спазване на Наредбата (чл. 13, ал. 1) и е проведено на 24 юли 2012 в Несебър, при повишен обществен интерес. Възложителят води писмен Протокол по време на обсъждането, копие от който предоставя на Изпълнителя за отразяване в Плана на забележките и препоръките от Обсъждането. Към Протокола са приложени допълнително постъпили становища и препоръки. Изготвена е от НИНКН Мотивирана справка за бележките и препоръките от Общественото обсъждане, която е предоставена на Министерството на културата в рамките на едномесечния срок от датата на Обсъждането.

(3) Отразяване в ПОУ на бележки и препоръки от Общественото обсъждане

Всички целесъобразни бележки и препоръки, произтичащи от различните форми на участие на обществеността и заинтересуваните държавни и общински органи, както и от самото Обществено обсъждане с участие на граждани на Несебър, са възприети от НИНКН и отразени в проекта за ПОУ. На някои места в Плана е изрично посочено, че промените произтичат от Общественото обсъждане, като в определени случаи се цитират конкретните бележки и препоръки. Този подход легитимира ПОУ като отворен документ – резултат от диалог между заинтересуваните страни.

В настоящия си вид структурата на ПОУ, съобразена с Наредбата, обхваща три тома:

ТОМ 1. ГЛАВЕН ТЕКСТ (в общ обем от 412 страници)

Част І. Въведение
Част ІІ. Общо описание
Част ІІІ. Значимост на ценността
Част ІV. Анализ и оценка на състоянието
Част V. Стратегически цели и специфични задачи на Плана за опазване и управление
Част VІ. Стратегически насоки за опазване и управление
Част VІІ. Прилагане на Плана за опазване и управление – програми, планове, проекти
Част VІІІ. Библиография на Плана за опазване и управление
Електронна версия на ПОУ

ТОМ 2. ИЛЮСТРАЦИИ

Част І. Графични илюстрации (46 схеми)
Част ІІ. Фото документация (247 селекционирани фотоса)

ТОМ 3. ПРИЛОЖЕНИЯ

Част І. Пилотни приложни продукти на ПОУ (152 страници)
Част ІІ: Документи, засягащи ПОУ (261 страници)

Настоящото резюме представя ПОУ в съкратен вид, с цел да бъде улеснено общото запознаване с него на широката публика и специалисти, както и за публикуването му в интернет (www.pou-nesebar.org). В случая това е особено полезно, като се има предвид значителният обем на Плана, надхвърлящ 1000 страници текст, илюстрации и приложения. Стремежът е всички негови най-съществени аспекти да бъдат равностойно обхванати и илюстрирани с ключовите схеми, фотоси, таблици и други материали, към които да се осигурят препратки в Интернет. Разбира се, отговорният професионален анализ и оценка на ПОУ задължително изискват запознаването с пълния обем на неговите материали, включени в трите тома.